Teodora Slavova

Част трета: Липсващи парчета

Chapter 17

Някъде, на около час и половина от Лондон

Бусът забавя и спира. Задната врата се отваря. Тънките саби на слънчевите лъчи пробождат очите ми. В багажника нахлува свеж въздух с аромат на люляк. Поемам дълбоко дъх и се опитвам да се изправя. Успявам да различа две мъжки фигури с приблизително еднакъв ръст.

• Ела, Бриана.

Вторият човек е по-прегърбен и протяга старческата си ръка към мен. Хваща ме здраво, точно преди да залитна и да се отзова в краката му.

…

Част втора: Групиране на парчета със сходни цветове

Chapter 16

Лондон

• Чарли?

Посрещат ме църковна тишина и слънчеви зайчета, които притичват по бледите стени. Замижавам, за да предпазя от инвазията им, и проверявам в студиото. Празно е. Влизам в голямата спалня – леглото е оправено, по нощното шкафче се е натрупала малко прах. Отивам в моята стая. На бюрото няма бележка. Пердетата са спуснати. Попадам в уютен, разхвърлян сумрак. Нещата ми стоят така, както ги оставих. Вдигам забравени къси панталонки, оставям раницата на пода и се отправям към кухнята. Магнитчетата на хладилника не затискат приветствия за добре дошла, но зад вратата му има шоколадов сладолед и сметанова торта. А-ха, планирано е парти. Топвам пръст в глазурата и го облизвам. Правя си кафе, сядам на стола и се зачитам в честитките от телефона си. Разсеяно отговарям с палчета, усмивки и сърца.  Аз съм огромно, нахилено сърце. Усещам пулса си  – силен, бавен, равномерен. Ръцете ми се топли. Допирам длани до бузите си. Марк се върна, за да бъдем заедно. „Заедно“ ме изпотява. В думата е вграден реотан и загрява цялото ми тяло.

Част втора: Групиране на парчета със сходни цветове

Глава 15

София

Излегнала съм се върху огромното бежово канапе в хола, заобиколена от избуялите растения на майка ми, които се опитват да превземат цялото пространство. Грамадният прозорец сочи към овехтял панелен блок, но орехът пред него вече е разлистен и скоро ще боядиса гледката в свежо зелено. Катерина влиза с поднос димящи чаши топъл шоколад и домашен крем карамел. Вкъщи съм. 

• Искам да слушам за всичко с най-малки подробности – за училище, за Марк… С Чарли как се спогаждате? Държи ли се прилично?

Кат е подстригала косата си на дълго каре. Носи свободна рокля с цветен принт. Стъпва боса по бежовия ламинат. На китката ѝ дрънчи сребърна гривна със сърца от розов кварц. Ухае на семейство.

Част втора: Групиране на парчета със сходни цветове

Chapter 14

Лондон

Марк изчезна от седмица. Не пише, не отговаря на съобщенията ми. Телефонът му е изключен.  Отсъствието му се опитва да пробие дупка в главата ми и да я напълни с шумни, натрапчиви мисли. Звучно хрупам корнфлейкс директно от кутията, за да заглуша въпросите в ума си и невярващо гледам в телефона. Няма нови известия.

Успала съм се. Трябва да тичам към училище. Днес е последната лекция преди ваканцията, но мислите ми блуждаят. Защо? Какво става? Къде е той? Ок, стегни се, Бриана. Тук си с една-единствена цел и тя е в University of Arts.

Част първа: Парчета от пъзел

Глава 13

Бриана

Кръстена съм Бриана. Съществуването ми не е инцидент, нито нелепа последица от полуделите хормони на двама непознати. Аз съм тунел. Аз съм мост. Аз съм връзка между два живота. Направена съм от страст и страх. И от инат, и от дързост, и от много грешки. Но в дълбоко в мен e посята свързаност, която бавно започва да расте и да запълва празното пространство между парчетата „аз“, които все още сглобявам. Тя боязливо зеленее в очите ми, огряна от няколко малки слънца.