Виж ме!

Не със спомена за мен, а през дърветата,

чиито сънища се отразяват във очите ми.

Не с думите, изгубени във превода,

а в тишината, неразбрана като зимата.

Аз съм!

Същата напълно непозната,

на която преброи въздишките

после вдиша аромата на косата

и остана там – в главата и във мислите.

Не търси!

Вече ме намери

и изгуби, и прозря, и запокити

в дълги лабиринти от предверия  

да остана и от тебе даже скрита.

Тук съм!

Чуваш ли как дращя по сърцето ти

и чертая път да ме достигнеш?

Забрави за всякакви поверия –

двамата отдавна сме пристигнали.