
Виж ме!
Не със спомена за мен, а през дърветата,
чиито сънища се отразяват във очите ми.
Не с думите, изгубени във превода,
а в тишината, неразбрана като зимата.
Аз съм!
Същата напълно непозната,
на която преброи въздишките
после вдиша аромата на косата
и остана там – в главата и във мислите.
Не търси!
Вече ме намери
и изгуби, и прозря, и запокити
в дълги лабиринти от предверия
да остана и от тебе даже скрита.
Тук съм!
Чуваш ли как дращя по сърцето ти
и чертая път да ме достигнеш?
Забрави за всякакви поверия –
двамата отдавна сме пристигнали.