Част първа: Парчета от пъзел

Глава 11

Катерина за Чарли

12.00 часа на обяд. Телефонът ми звъни, но душата ми мечтае да спи. Със затворени очи мислено сканирам тялото си и търся болка – главата, гърлото, мускулите и костите, корема… Всичко функционира нормално. Поемам дълбоко въздух, за да разбера дали носът и е запушен. Кислородът нахлува необезпокояван в гърдите ми. Телефонът нахално продължава да припява. Отварям едното си око. Фейстайм разговор с майка ми. С настинката се справих, но от майка ми няма да се отърва толкова лесно.

• Мммммм…
• Добър ден, скъпа.
• Мамо, нямаш милост.
• Извинявай. Мислех че отдавна си станала, даже се опасявах, че си отишла на лекции. Още ли си болна? – майка ми се кокори в дисплея, гримирана и облечена за среща.
• Не мисля, но днес няма да ходя. Предупредила съм, когото трябва.
• Каза, че искаш да говорим…
• Искам! Искам да знам какви ги вършите с Чарли?
• В смисъл?
• Какво се случва между вас? Отношенията ви със сигурност не са строго формални, както ми беше казала.

Майка ми мълчи и поглежда встрани от камерата. Става и ме отнася в кабинета си, където обляга смартфона на нещо, което не мога да видя. Сяда, кръстосва ръце под брадичката си и въздъхва:

• Добре, ще ти разкажа. Запознах се с Чарли онлайн преди много години. Беше случайно, бях млада и търсех информация, свързана с мое пътуване до Дания. Това го знаеш. Регистрирах се в международен сайт за запознанства и разпитвах разни момчета от Копенхаген за транспортни връзки, места за спане и хранене…такива работи. Един ден скучаех и цъкнах на Лондон. Там видях баща ти и му писах. Той отговори почти на секундата. Заприказвахме се, хареса ми, продължихме да поддържаме връзка, след време пренесохме чата във фейсбук. Не спряхме да си пишем, говорехме  за всичко – за себе си и мечтите ни, за музика, политика, живота, книги, битови неща… и не само си говорехме – поглежда ме многозначително.

Аз нагъвам чело и си представям голи снимки и виртуално аматьорско порно.

• Тези подробности можеш да ми ги спестиш. 

Тя се засмива.

• Бях объркана и търсех себе си, не намирах своя път, не бях щастлива с реалностите, повечето хора ме отегчаваха, плашеха или озадачаваха. София ми беше тясна, дразнех се на рутината, задушавах се. Чувствах се самотна. С баща ти това чувство изчезваше, целият свят изчезваше и оставахме само ние двамата. С него се разбирахме без патериците на социално приемливите роли. Говорехме на един език, макар и с различни азбуки. Другото нямаше значение. Реших да рискувам. Лозунгите – знаеш – излез от зоната си на комфорт, бъди смела, докажи на света, че не те е страх от непознатото… Предложих му да отида до Лондон, за да се срещам. Той пък даде идея да спестя пари и да спя у тях. Тогава още не беше купил този апартамент, живееше в скучна къща, не помня в коя част на Лондон. Казах си „Майната му, да става каквото ще“ и тръгнах. Няма да ти разказвам за страховете, сърцебиенето и ужаса от това, което правя. Опасявах се, че ще ме убие, ще ме накълца на парчета и после ще замрази останките ми във фризера си. Овладях се някак и кацнах на Лутън. Той дойде да ме посрещне. На живо беше малко нисък за моите критерии и малко…смотан, но на мен ми се стори толкова близък и така неустоим. Сърцето ми щеше да се пръсне. Не можех да дишам, камо ли да говоря. Трябваше да се успокоя, затова побързах да му се хвърля на врата. Когато се приближи достатъчно, го целунах. Надявах се той да ми каже, че не правя грешка, че за няколко дни ще е купон и ще ни е хубаво заедно…

Майка ми млъква. Губи фокус. Виждам вълнението, което превзема тялото ѝ. Очите ѝ се реят и се пълнят със сълзи. В момента не е тук и не говори с мен. Тя е там, тогава, в онзи ден. Отново е на тридесет и две години и среща баща ми за пръв и последен път.

Ръцете ѝ треперят, докато намества телефона. Давам ѝ малко време, за да се съвземе, но съм пренавита пружинка от напрежение. Искам цялата история!

• Мамо, какво стана после?

Тя замаяна се връща в настоящето.

• Не беше като в приказка, Бриа. Нямаше вълшебства, нямаше фанфари и тромпети, нито клетви за вечност, но беше истинско и толкова естествено. Имах усещането, че с него се познаваме от цяла вечност. Чарли беше малко странен и дръпнат, дразнеше ме на моменти, но се чувствах безопасно и безтегловно компанията му. С него не стъпвах по земята, а летях. Влюбих се в мислите му, в мечтите му, в ръцете му, в кожата му. Всеки атом в мен копнееше да се слее с баща ти. Исках да му говоря, исках да го слушам, исках да бръкна в главата му, да прокопая път до сърцето му и да си направя лагер там. Да запаля огън и да го подпаля така, както горях аз. Подлудяваше ме само с поглед. Желаех го непрекъснато. Исках да се люби с мен, да се влюби в мен. Исках да сме едно.
• Успя ли?
• Получих теб. Не беше планирано, но се случи. Ти си най-хубавата част от разказа и най-великолепният подарък от Чарли, миличка.
• И после?
• После се върнах в София без уговорки за повторно виждане. Планът ми беше да приключа аферата, но не успях. Опитах. Трих го, игнорирах го, сърдих се, тропах с крак, държах му сметка, но не успях. Купувах самолетни билети до Лондон, които не използвах. Искаше ми се, но нямах смелост да се върна при него, защото щях да дам храна на тази алчна любов, която ме разяждаше, а тя щеше да израсне груба и неконтролируема и да ме унищожи. Беше твърде силна и глуха за молитвите ми. Можех единствено да я държа полумъртва от глад, окована на къса, здрава верига, далеч от баща ти.
• А той?
• Той никога не ме е обичал, Бриана. Желание? Страст? Да. И уважение. И приятелство. Така е, не отричам. Дори и днес. Но никога любов. Мислех, че си е такъв, но грешах. Той се влюби веднъж… В някакво момиче… Сподели го с мен… Не можах го преодолея. Можех да приема факта, че не е способен да обича и да се отдаде на една жена, но не можах да му простя, че избра друга, а не мен. Или не простих на себе си, че не бях достатъчно добра за него…
• Но все пак още пазиш връзката си…
• Не мога да я прекъсна. Тя се е сраснала с мен. Имам нужда да го чувам понякога. Имам нужда от съветите му, от идеите му, от бунта му, от музиката. Свикнала съм с него. Вече и ти получи главна роля в този цирк.
• Но вие все още флиртувате! – повишавам глас.
• Тялото помни – прошепва тя – надявам се, че сърцето е забравило.
• Какво стана с другата?
• Не знам. Май нищо.
• Той каза, че си ходила до Лондон след това…
• Да, няколко пъти, по задачи. Чарли знае за един. Не можех…просто не можех. Да се срещна с него отново би означавало да се самоунищожа емоционално. Не посмях да се хвърля отново в тази пещ от похот, мечти и разочарования. После остарях и същината на живота ми се промени. Предпочетох този път да остана в комфортната си зона и да не застрашавам твоя или моя вътрешен мир в името на среща с човек, когото не бях виждала твърде дълго. Онлайн ми беше достатъчен – да знам, че съществува, че го има, че е добре, макар и далеч. После ти получи тази стипендия. Спечели я сама, с ината и с таланта си.  Нямах право да ти откажа. Той също, затова се съгласи да живееш при него, стига да се оправяш сама и да не му се пречкаш. 
• Мисля, че разбирам…може би…

Чувам дрънчене на ключове. В София се отваря врата. Майка ми се накланя по посока на звука. Познат глас извиква жизнерадостно:

• Mon chéri, пристигнах – Антон влиза в кадър и я погалва по косата.

Тя ме поглежда окопитена и успокоена.

• Имаш ли още въпроси за произхода си, скъпа?
• Не, засега. Мерси, че си спомни отново за това заради мен. Добре дошъл, Антон. До после, мамо.

Катерина е продължила живота си, но обича ли Антон наистина или той е свещен граал, от който тя все още пие пустотата, останала след баща ми? Никога няма да се влюбвам. Никога!