Част първа: Парчета от пъзел

Глава 5

Катерина

Майка ми е красива. Дори в началото на своите петдесет изглежда млада. Кожата ѝ е чиста, с равен тен. Има изящни рамене, тънка талия и закръглен ханш. Косата ѝ все още е дълга, но спря да я боядисва и сега е с метални отблясъци. Очите ѝ са големи, бадемово кафяви, животински. Висока е почти колкото Чарли.

Някога е била инатлива, дръзка и непокорна. Водила е своите битки, не крие белезите си, гордее се с победите си и твърди, че ме обича от мига, в който треперещите ѝ ръце са докоснали теста за бременност с две чертички. Тази обич ме доведе в Лондон. Заради нея живея мечтата си, макар да знам, че Катерина става неспокойна, когато съм далеч от нея. Побърква се от притеснение, че ме е оставила на благоволението на почти непознат.

Баща ми я нарича Кат. Чувала съм го в разговорите им по Скайп. Кат е журналист на свободна практика. Когато бях на седемнадесет, се запозна с Антон – нейният партньор, възлюбен и най-близък приятел. Антон е французин и travel writer. Роден е в Марсилия. Обожава майка ми. Срещнали се на представянето на някаква книга в София и прекарали нощта в снобска винарна, опиянени от аромата на скъпи френски вина и нескрито привличане.

Двамата създадоха нов формат пътеводител – за влюбени. Сега пътуват заедно. Пишат истории и пътеписи през погледа на двама души, които обикалят света и споделят своите лични преживявания и мисли. Техният безкраен интимен диалог от бляскави и претенциозни световни столици или срамежливи градчета, ги направи популярни и търсени автори. Разказват за места, които убягват на гугъл, вкарват вълнения, фантазии и топлина във всяко описание, стъпка, стара пейка или трамвайна спирка. Правят го по толкова мил и завладяващ начин, че на човек му се приисква да отиде там и да стане част от цялата картина.

Имат собствен сайт, спонсори, няколко издадени книги – Пътеводители за влюбени пътешественици. Когато бях в ученически ваканции, пътувах с тях. Никога не стъпих в Лондон. До сега.

Знам, че майка ми държи на баща ми, но явно недостатъчно, за да се срещне с него отново след моето зачеване. Никога не го е обиждала пред мен, нито го е съдила за безразличието към единственото му дете. Никога не искала пари или подкрепа. Подържат полуприятелска интернет връзка, която изглежда им е напълно достатъчна.