Копнежи, празни от мечтание

Докосване без съдържание

Честито! Стигнахме нивото,

На което от “ние” боли

Оглозгани слова без мисъл

Диалози без смисъл

Вече не те чувам

Не ме чуваш и ти

Любовта ни е проклета

Омразата е просто нелепа

В този конкретен случай

Е по-добре да мълчим

Безкрайно дълго бяхме будни

Разхвърляни и неразумни 

Време е да подреждаме,

А после и да поспим

Жените ти са твърде руси

Лъжите ти дават на късо

Аз за такова говорене 

Някак си оглушах

Кой си? Какъв си? Защо си?

Толкова много въпроси 

Вече не съм част от тях