Съзнаваш ли със тебе

колко сме щастливи

Във захарната къщичката,

Стърчаща на кокоши крак

Навън е страшно, пагубно и диво

Върлува чума, вие вълколак.

A Баба Яга тропа по вратата,

Ядосана е, иска да крещи

Но вътре не е време за разплата

И с тебе я отпращаме с лъжи:

„Спокойно, вещице,

Все някога ще си омръзнем,

Ще ти отворим и ще победиш

Ще вземеш всичко що ни свързва,

В казана на забравата ще го свариш.“

Но Баба Яга днес е без значение

И Змеят, и безсмъртният Кашчей

A утре ще сме в друго приключение

Добро утро, любов, и здравей