Потапям се в душата ти.
Притихвам.
Със мен сте само тишина и ти.
Говориш шепнешком.
Аз се усмихвам,
макар че в мен така боли.

Прегръщаш ме.
В ръцете ти, приспано,
едва се чува моето сърце.
До тебе, някак си, забравям,
че времето и мен ще отнесе.

И като ден
ще станем само спомен.
И като спомен
ще сме само миг.
Две парещи сълзи
в света огромен.
Две капки дъжд.
Безмълвен вик.

А искам любовта ни да е вечна.
Отвъд живота
и отвъд смъртта.
Завинаги е толкова далечно.
И губя се
във нашето Сега.

(в памет на баща ми)