Аз не познавам Любовта?!
Та точно аз прободох я с кама.
Захвърлих я далеч от мен във мрака.
Отпратих я кървяща и сама.

Аз не познавам Любовта?!
Но точно аз продадох мъдростта ѝ
на някакъв търговец на сърца.
Предадох я, отхвърлих вечността ѝ.

Аз не познавам Любовта?!
Аз дрехите ѝ изгорих, за да е гола.
Устата й запуших със лъжа.
Ръцете й завързах да се моли.

Аз не познавам Любовта?!
Убивах я с отрови неоткрити.
Разкривах мамещата ѝ игра.
Използвах козове дълбоко скрити.

Наричах я с обидни имена,
но тя се връщаше по-властна и красива.
Непредсказуема – като съдба.
Все по-могъща,  все по-жива.