По клепачите мръзнат овехтели чувства.

Спомени чезнат в мъгла от загадъчност.

Толкова много и всичко ненужно.

Това изобилие от недостатъчност.

Ти издишаш студ, но аз съм изобретателна –

топля се със мълчание.

Рано е още за нова свързаност.

Късно е за горещи признания.

Пролетта ни беше някак си дълга.

Лятото – кратко и изпепеляващо.

Есента те обичах до втръсване.

Уморих се от толкова вярност.

Казват, че стъпките остават завинаги.

Само че с теб ни е страх от крайности.

И сезоните ни бяха безсмислени,

както и всичките вероятности.

Голи сме като дърветата.

В това вече няма нищо красиво.

Търсейки своя божествена вечност

намерихме само смразяваща зима.