Какво, по дяволите, е любовта?!
Побъркваща е със сигурност.
Лудост, която няма обяснение.
Умопомрачение. Оглупяване. Безиходица.
Писта без скоростно ограничение.
Любовта трябва да е лесна, казваше Вивиан.
Опитах лесната любов. Наистина.
Дори не успях да изкрещя подобаващо.
Дори не можах да изгоря смразяващо.
Думите ми избягаха, чувствата ми заспаха, хартията
на
бюрото
ми
остана
празна.
Има ли по-тъжно нещо от любов, която не ражда стихове?
Обичай безусловно, казват мъдреците.
Безусловност няма. Условни са даже дните.
И ако някой твърди, че е способен
да прости мерзостта на любимия,
значи е глупак, надрусан със химия.
Аз твърдя, че любовта е смелост.
Сама да изтръгнеш сърцето си
и да нахраниш с него гладния звяр,
който скимти във леглото и копнее да бъде
твой
господар.
Аз твърдя, че любовта е гордост.
Да си тръгнеш, когато още си неразрушена
и красива,
в мига, във който разбереш, че
митът
за двама
се срива.
Все повече харесвам Буковски и неговия цинизъм, примесен със срам.
Все по-добре познавам Коен, които избра да остане в кулата. Сам.
