Животът ни е пълен с остарели учебници по любов. Всеки ни учи как да обичаме, как да задържим мъжа до себе си, как да бъдем по-привлекателни, как да ги манипулираме – тях, момчетата. Обясняват ни, че трябва да се държим „на ниво“, слагат ни етикети „смотанячка“, „кучка“ или „курва“, всичко за любовта е класифицирано и подредено. Любовни гурута непрестанно ни противопоставят – мъже срещу жени, рациото срещу емоцията. В тези сблъсъци винаги някой е СРЕЩУ някого в битка, дори във война.

След като минах 30-те и категорично отказах да си сложа някой от гореспоменатите етикети, както и да заживея с чуждите представи за себе си, започнах да се питам дали всичките тези модели, които ни натрапват, са достоверни и наистина ли любовта между двама души (или две души!) е свързана с постоянни борби.

Ето няколко модела, които е добре да поставим под съмнение, когато сме във връзка.

Мъжете и жените са толкова различни, че за общуването помежду им се изисква истинска бойна стратегия

Може би, но само ако сте между 20 и 30 години и егото, хормоните и преди всичко възрастта ви пречат да се разберете. Мъжете и жените са двете лица на една и съща монета. Когато съумеят да се чуят един друг (не само с ушите, но и със сърцата) те не се противопоставят, те се допълват, и то съвършено. И тук нямам предвид периода на флирта, в който всеки може да кокетничи, хитрува и използва най-силните си страни, за да привлече внимание. Говоря за връзката, за истинската заедност.

В последно време комуникацията ми с представители на мъжкия пол стана много по-проста и по-пълноценна. И знаете ли защо? Защото престанах да искам да ме „тълкуват“, да си превеждат желанията ми, да предполагат настроенията ми, да гадаят какво се опитвам да кажа. Когато имам нужда от нещо, аз се обръщам за помощ. Когато не разбирам, моля да ми се обясни, когато не мога да се съглася – ами… не се съгласявам и изразявам доводите си за това. Добронамереният спор обикновено е доста конструктивен.

Искаме мъжете да ни разбират? Е, как да стане, когато ни липсват конкретика и яснота в изказа? Нали знаете вица за жената-космонавт:

– Хюстън, имаме проблем.
– Какъв проблем?
– Не, забрави, няма значение!

Напоследък започнах повече да изслушвам, да наблюдавам и да разбирам мъжете. Много често мъжката самоувереност, показност, сдържаност и привидно безхаберие прикриват уязвимост, несигурност, емоционална незрялост или страх.

Колкото и да се оплакваме колко са лоши и как разбиват сърцата ни, ние имаме способността да се възстановяваме значително по-бързо от любовна мъка и някак си успяваме да прикриваме белезите си. Разбитото мъжко сърце се лекува по-трудно и много по-бавно.

Всеки има нужда от любов. Дори и най-отявленият „мачо“ се нуждае да обича и да бъде обичан. Това е базово чувство. Усещането, че някои мъже са от друга планета, е свързано с разлики в характерите, възпитанието и средите на общуване. Тук не става дума за пол. Нима не познавате и жени, с които сякаш сте от различни галактики?

Вечното противопоставяне на „добрите момичета“ срещу „лошите момичета“ – на „бойното поле“ или си „добричка“ и скучна, или си „мръсница“ и си желана

Спомняте ли си онези абсурдни тениски „Добрите момичета отиват в рая, а лошите – където си искат“? Самото определение „лошо момиче“ винаги ми е било неясно. Какво означава „лошо момиче“? Онези празноглавки, с късите поли, които „крадат“ мъжете ни? Ако това е така, дали всъщност те са толкова празноглави и дали мъжете ни не ги намират, защото ние ги лишаваме от нещо важно – еротика, сексапил…?

Съвременните мъже са извратеняци (използвам тази дума в най-прекрасен смисъл и с цялата си любов към мъжкия пол). Дори да не се изявяват като такива в реалния живот, дори да обичат жените си искрено и дълбоко, те имат сексуални фантазии. Когато поради някаква причина, те не могат да изживеят тези фантазии с любимата си жена, мъжете започват да се оглеждат. Да лишиш един мъж желанието да гледа и да „му се иска“, е все едно да го кастрираш.

Умната жена знае как да бъде привлекателна, да задоволи фантазиите на мъжа си и да получи своето удоволствие от това. Един обвързан мъж не „скача“ в любовна авантюра толкова прибързано. Когато това се случи, явно на него нещо му достига. Защо? Защото сме „добри момичета“ и по правило трябва да сме скучни и неотличителни, или пък за нас сексът трябва да започва и завършва с „мисионерската“?!

Бойната тактика: „Аз мога да го променя!“ 

Защо избираш да си с някого, след като искаш да го промениш? За негово добро или за собствена изгода? Когато момчетата излизат по мъжки това не означава непременно, че са намесени други жени. Ако той хвърля чорапите си из цялата къща помисли, преди да вдигнеш скандал, дали твоите неща са толкова изрядно подредени и дали и той не се дразни, че каналът на ваната е задръстен с твоя коса (особено ако си дългокоса).

Да бъдем различни един от друг е прекрасно. Всеки има „трески за дялане“ и именно това е част от магията на любовта. Привидното съвършенство в една връзка е знак за някакъв прикрит проблем. Преди да започнеш да се оплакваш какво „дърво“ е приятелят ти и да тръгнеш да го дялаш не забравяй, че масивът е по-ценен от ПДЧ-то.

И още нещо, в което съм убедена:  хората могат да се променят само по собствено желание и след натрупан определен житейски опит. Ти не можеш да промениш мъжа, както той не може да промени теб. Можете да харесвате недостатъците си, да израстнете заедно или да си скъсате нервите. Въпрос на избор.

 Абдикацията от женствеността: „След като сме заедно, външността вече няма значение“ 

В един свят, в които съществуваме без тела това, определено, би било така. Но живеем „облечени“ в тяло. Това е положението. Разбира се, че той вижда вътрешната ти красота, но това не означава, че след като си обвързана няма нужда да се грижиш и за външната.  Не всички сме с късмета на Ел Макферсън, но дори и тя полага немалко грижи за себе си.

Старанието да изглеждаш добре, да миришеш приятно, ръцете ти да са подържани са все неща, които мъжете забелязват и ценят. Преди време попитах моя отдавнашна любов, която не бях виждала от дълго време, какво помни от връзката ни, има ли нещо, което се е запазило в съзнанието му, а той ми отговори: „Блясъкът и уханието на косата ти.“

Мъжете са визуални същества, те обичат с очите. Останалите им сетива се събуждат след това. При жените е различно, ние чуваме любовта. Затова комплиментите и разговорите са ни толкова важни. Тази разлика често ни убягва и след като се обвържем,  започваме се запускаме. Мъжете го виждат и често реагират по начин, който може и да не ни хареса.

Желанието да диктуваш условията на съюза: „Аз трябва да съм му най-важния приоритет!“ 

„Искам той да ми обръща достатъчно внимание, да ми се обажда по телефона през деня, да е с мен всяка вечер,  да се интересува как съм, да ходим на шопинг заедно…“ Това съм го чувала от мои приятелки, а честно казано и от самата себе си. За жените това е начин да изразим и да декларираме своята отдаденост на връзката и си мислим, че нашето момче би се почувствало поласкано.

Да, ама не. Отново ще цитирам мъж: „Престани с това „аз, аз, аз искам“! Става дума за „ние“, за нас. Това, че не ти се обаждам  непрекъснато не значи, че не мисля за теб. Просто имам да върша и други неща, уважавай това!“

Доста ясно и категорично, нали? Мъжете инвестират много време и усилия за да докажат на света, че са върхът. Те са в непрекъсната конкуренция по между си в работата, сред приятелите си (нали знаете, че си мерят бицепсите, а и други части на тялото). Техният ум е спокоен, щом имат жена до себе си, но изразяват любовта си с жестове и грижа. Не е нужно да ги превръщаме в най-добрите си приятелки, нито в домашни любимци, които да извеждаме, когато ни скимне.

Имам прекрасни приятели, които не се обвързват сериозно само, защото не искат да се чувстват „вързани“, тоест лишени от възможността да имат други интереси, освен жените си.

Връзките не е мениджмънт или борба за надмощие и себедоказване. Любовта е място, където двойката се докосва – физически, емоционално, интелектуално, духовно. Тя е общо, интимно пространство на хармония. В нейната основа са физическо привличане, доверие, самоуважение, уважение на партньора и желание за заедност. Останалото е надграждане, което се случва с времето.