Отказвам се. Не мога да не те обичам,

дори когато слаба и без дъх

от тебе гневно се отричам

и тъмно дъно ставам, после връх.

Вървя изправена, с ръце в джобовете.

Светът ми се усмихва. Без вина.

Отказвам се. Не мога да не те обичам

дори, когато ти си тишина.

Предавам се. Вземи каквото искаш,

не ми оставяй толкова любов.

Вземи за теб от мен. Не ме отричай,

недей да казваш, че не си готов.

И не изчезвай. Толкова е странно.

Прегръщаш ме в нощта, в деня сама

опитвам се на тебе да приличам –

да стана малка, цветна  тишина.

Обичам те. Дори да се отказвам.

А ти с очи ми казваш да мълча.

Целуваш ме и после си отиваш.

Оставам аз да чакам любовта.