Приказка за събуждане

Едно време живели богини – древни и могъщи. Те крачели редом до своите богове, ин допълвал своя ян и му давал дълбочина, мъдрост и магия.  Богините били тъмнината – началото и края – свещената празнота, от коя се раждал животът.  Те общували с природните стихии, дирижирали сезоните, пръскали плодородието на земята, чистели ненужното, решавали кое да живее и кое да умре, нежно шепнели в ушите на своите воюващи богове и омиротворявали борбената им същност.  Те пазели баланса – грижливо и с любов.

Високи, ниски, пищни, слаби, дръзки или деликатни, богините можели да движат енергията и да я пазят от застой, а в кръвта им, като в дебела плитка, се вплитали четирите елемента – земя, вода, въздух и огън. Те умеели да разчитат знаците и нуждите на живота и отсъждали мъдро, в името на хармонията.

Богините издишали живот в женската душа. Те ѝ дали знания, дълбочина и сили, с които да се бори, да се грижи, да създава, да ражда плът и идеи, да успокоява. Всяка жена имала своя поковителка – изящна, груба, крехка или непокорна –  тя чертаела характера на момичето и сочела пътя, по който да стъпва. Жените били магьосници, лечителки, жрици, майки, музи, водачи, съдници – всяка според силата си.

Богините имали различни имена: 
Бастет (Древен Египет) – дъщеря на бог Ра, едновременно богиня на Слънцето и на Луната. Тя дарявала независимост, гъвкавост, целеустременост и неудържимост. 

Афродита (Древна Гърция) – създадена от морската пяна,  тя носела любов и страст. Родена от кастрираните полови органи на баща си, олицетворявала свободната сексуална енергия и помагала на жените да приемат и да се наслаждават на тялото и на красотата си.

Уна (келтска богиня) учела на търпение и постоянство.

Остара (тевтонска богина) носела пролетта и плодородието. Тя окуражавала жените да не се предават, за започват отново, да не губят надежда.

Фрея (скандинавска богиня) свързвала нощта с деня и носела самочувствие и пламенност.

Рианон (уелска богиня), „великата царица“ била вдъхновение, муза, връзка с „долния“ свят  – светилището на душите.

Кали (индуиска богиня), съпруга на бог Шива и наречена „богията на смъртта“. Тя подържала естветвения ход на живота, съхранявала цикличността и принуждавала жените да се движат спрямо собствената си посока, да убиват „болното“ и да раждат „здравото“…

Богините били многолики и различни.  Всяка култура и всеки народ чували и почитали мъдростта на своите древни закрилници, така както се уповавали на закрилата на старите си богове. 

Тогава се появила Догмата. Тя подчинила боговете, преиначила старите сказания и се опитала да унищожи богините. Но да убиеш силата на жената е като да унищожиш утробата  на сътворението и Догмата го знаела. Затова оковала богините, създала Aда и ги захвърлила там. Догмата  дала всичката власт на мъжа – за да ѝ служи и да ѝ се подчинява. Тя толерирала грубата, нерафинирана сила, неубозданата стихия, наситеното бяло, което заслепявало очите.  Връзката била прекъсната и балансът бил нарушен. Ян се отрекъл от своя ин.

Но Догмата не спряла до тук. Тя продължила да пуска корени – дълбоки, здрави и жилести. Тези корени изпили жизнените сили на магията, посекли мъдростта и пресушили знанията. Мъжете се надвиквали за могъщество, жените притихнали и започнали да  забравят, да съхнат и да тлеят – без пламък, само с дим.   

Догмата продължила своето дело.  Понеже не можела да отрече биологичната дарба на жените да раждат, тя заменила красотата на сексуалността с порнографията, отнела смисъла на сливането и дала на жените две възможности: да бъдат майки на децата си или да са  прокълнати като „блудници“. Догмата превърнала женското тяло в инструмент за мъжка наслада, а жената в сексуален обект. 

Някъде, това се усетило по-слабо – там мъжете чувствали малкото черно ин зрънце в сърцата си и носели връзката с женското дълбоко в душите си. На други места, обаче, жената била провъзгласена за „собственост на мъжа“ – бащи продавали дъщерите си, съпрузи малтертирали съпругите си, синове биели майките си. Светът станал пуст и равен.

Жената не чувала, не усещала и сляпо следвала правилата на Догмата, но душата ѝ виела от болка. Този вой събудил Мау – Майката Земя, първосъздателката. Тя започната да се гъне и разкъсва от ярост. Природата полудяла, ветровете се усилили, заваляли токсични дъждове.

В тъмната утробата на земята, в Aда на Догмата,  богините започнали да се движат. Отначало плахо и тихо, после с крясъци и с рев заудряли щитове, брони, гривни и нокти – диви, гладни, обезумели и страшни.  Ехото от този шум достигнало до жените. Те чули. И се изправили. 

С развети коси, подпухнали тела и надрана душвеност жените започнали своята битка. Нарекли я „феминизъм“. Богините искали да накажат своите богове за опустошенията, жените искали да накажат мъжете си за предателството. Богините искали обратно своето място под слънцето, жените искали обратно своето място в обществото. С гласовете на своите наставнички, жените започнали да говорят, да се образоват, да творят, да работят, да побеждават. Този глас бил толкова силен, че дори самата Догма не успяла да го заглуши.

Жените започнали постепено да възвръщат силите си. Те се опитвали да си спомнят и да разказват тези спомени на дъщерите си. Търсейки старата традиция, изровили от скриновете одърпаните, парцалени тотеми на древните богини и с тях учели децата си на осъзнатост – дотолкова, доколкото я помнели. Макар от дълбините на земята, все още оковани, богините владеели древната сила и нашепвали своите заръки в женските сънища.

Тогава Догмата осъзнала, че единственият начин да продължава да властва е като „изсмуче“ младото съзнание на децата. Тя се съюзила с Индустрията и създала псевдобогиня. Кръстили я Куклата.

Индустрията дала огромна мощ на фалшивата богиня. Тя налагала моди, еталони за красота, за поведение, за опитмояване и за контрол. Младите и наивни момичета се втурнали да следват тези нови правила, защото древното знание все още било погребано, защото искали да са „модерни“ и, защото  вярвали, че са свободни да решават самѝ. Те започнали да режат и променят телата си от ранна възраст, да осакатяват душевността си в името на Куклата.

Псевдобогинята се превърнала стереотип и започнала да се мултиплицира – руса, тъмнкоса, светлоока или с очи на кошута, по телевизията, в списанията, по улиците. Заедно с нея се появили анорексията, булимията, депресиите, неврозите. Женската природа продължавала да страда, а богините – гневно да тропат с окови от дъното на своя Aд. Вибрацията на този тътен започнала да сгъстява въздуха и да възкресява древната мъдрост и магия.

Много от жените спрели да крещят за незвисимост и започнали да слушат. В тишина, с медитации и танци, с книги, с уши, долепени до земята или чрез събудена интуиция те се опитвали да чуят гласовете на богините, да разчетат думите им и да ги освободят.

…А оковите на древните богини отдавна са ръждясали и прогнили. Те ще се разпаднат само от един дъх.