Средата, в която живеем, става все по-токсична и това започва да се усеща дори в любовните отношения. В живота на жената гравитират „замърсени“ мъже – привлекателни опаковки, цветни черупки, интригуващи кутийки с „опасно съдържание“. Тяхната душевност е толкова съсипана, мърлява, плитка или просто липсваща, че единственото, с което могат да ни облъчат, е радиацията на „токсичната“ любов.

Отне ми време да разбера защо връзки, от които съм била част, са ме изпълвали с отровата на напрежението, нервността, недоумението, притеснението и даже на страха. Искало ми се е да избягам, да крещя, да плача или да се крия. Понякога, сутрин съм се преструвала, че спя дълбоко, докато „красивият“ не затвори входната врата, бързайки за работа. И всичко това – в името на „двойката“, заради компромиса на взаимността.  

„Токсичните“ мъже са с нечиста, занемарена чувствителност. В тях също има сетивност, нужда и необходимост да бъдат обичани, но тяхната емоционалност и способност да дават и да споделят любов са напоени с  горчивия вкус на пренебрежение, липса на гъвкавост и разбиране, психологическа манипулация, лъжи, неискреност и обиди. Те бавно вливат тази жлъч във връзката и я обезобразяват до неузнаваемост, докато не я превърнат в зомби.

„Тоскичните“ любовници казват, че имат нужда от пространство и въздух за да дишат. И как не, след като това, което издишват е смог, с миризмата на мазут?! Странното е, че когато получат своето „свещено“ пространство, те като октопод, се впиват в момичето до себе си и започват, като кърмачета,  да се хранят с искрената, чиста и даряваща по природа женска любов. Докато се заситят – след това започват отново да повтарят своята „мантра за свобода“, без да им мине през ума, че любовта е нещо повече от съвместна закуска сутрин. 

Моя много близка приятелка беше част от такава връзка дълги години. В началото (както много жени над 30-те)  страдаше от толкова разпоространения комплекс на екзистенциалното, женско „чувство за вина“ и се опитваше да ме убеди, че именно тя е виновна, че не дава достатъчно и не проявява разбиране по отношение на приятеля си. От интелигентна, дейна и борбена жена, тя се превърна в свое „болно“ подобие и стана толкова емоционално и физически неприветлива, че й се наложиха консултации с психолог.

Нейният „токсичен“  любовник не ѝ беше посягал физически, но „източи“ от нея всички живителни сили, цялата ѝ физическа и емоционална светлина. Той беше индиферентен към нейните потребности,  напълно пренебрегващ  човешката ѝ същност и женска ранимост и си въобразяваше, че сексът 2 пъти седмично и вечѐрите навън веднъж в месеца би следвало напълно да я задоволяват. През целия период на връзката им тя се чувстваше не достатъчно добра, не достатъчно красива, не достатъчно умна, не достатъчно … продължете сами. 

Когато от стрес тя отслабна с 10 кг, кожата на лицето ѝ посивя и се съсухри, след дълги колебания и много плач,  тя пожела да прекрати тази история. Тогава той ѝ изпрати букет рози и бележка: „Извинявай!“ и вместо да се прибере за вечеря отиде да гледа мач у свой колега.

„Токсичните“ мъже имат ужасяващатата способност да разочароват дълбоко. Най-злостната емоция, която разяжда тялото, съсипва сърцето и се просмуква в ума, е разочарованието.  То е по-страшно от несподелената любов, от гнева, от омразата, дори от страха. 
Разочарованието е „токсинът“, които унищожава всичко, остава след себе си единствено празнота и може да погуби чувствителността на всяка жена. То се „абсорбира“  трудно и мъчително от тялото, а междувременно „умъртвява“ доверието, гасѝ пламъчетата в очите, „погребва“ все още живата красота. Една жена, „инжектирана“ с разочарование  е призрак. Тя се усмихва без да чувства, отдава се без да обича, присъства  без да съществува.

Разпознавате ли някой от симптомите на „токсично мъжко отравяне“? Ако е така – спасявайте се, „чистете се“,  докато все още можете да се смеете и да различавате цветовете.  Животът е очарование, а детоксикираната жена е нюанси, но не и на сивото!