Тя не го обичаше, но обичаше книгите, които ѝ носи. Не тези, политическите, нито другите за войните, а книгите за любовта. Той ги подпираше внимателно и с добър вкус – нито твърде сладникави, нито прекалено цинични, някак човечни с налудничавите си сюжети, в които добрината, в крайна сметка, винаги взима надмощие, но не по оня показен и крещящ начин, с който сме свикнали, а през пукнатините на счупеното, покрай отломките, без да се натрапва.

Тя обичаше да говори с него, затова му позволяваше да я има винаги, когато той пожелае или тя не е в цикъл. Обичаше да го слуша, да чува гласа му, да му разказва за нейния свят, чиито канони той не разбираше, но харесваше, защото беше много различен от неговия, a неговият му беше омръзнал и го беше уморил заради цялата си острота и взискателност. Тя беше мека и нежна, умееше да прави хубав чай от мента, пресен джинджифил и няколко капки лимон, докато слуша Ленард Коен в малкия си апартамент, който имаше аромат на дом.

Той не я обичаше, но обичаше да усеща тялото ѝ, което се подчиняваше на неговото без съпротиви и без излишно театралничене, само го молеше да контролира силата на желанията си, защото тя беше крехка и той можеше да я счупи. Той ѝ повтаряше колко е красива и как с нея се чувства по друг начин, но тя не му обръщаше внимание, тъй като ушите ѝ бяха оглушали за подобни комплименти, повтаряни и преповтаряни с годините, обличани в различни думи, изричани – кога с патос, кога с фалш – от различни мъже, на които тя някога си мислеше, че вярва, но след това престана да се самозаблуждава, защото всичките те си бяха отишли. Предпочиташе  да чете историите в романите, в които все някой някъде остава – я да чака и да се надява, я да страда, я за да има поука. В историите от романите имаше искра, която я палеше и ѝ ставаше топло и уютно отвътре, подредено и в главата, и в сърцето.

Когато той ѝ подари книгата за онова пътуване, тя знаеше, че ще го напусне. Всъщност тя знаеше, че ще го напусне преди това, така както я научиха другите мъже, които бяха напускали нея, но вече беше по-стара и по-мързелива и ѝ трябваше време да се подготви психически за промените, които щяха да последват. Тя не харесваше промените, а и беше свикнала с него и неговите кратки следобедни посещения.  Благодари му, целуна го по устните, правиха секс, пиха чай, а накрая тя отиде в кухнята да измие чашите. Той я последва и я попита дали иска да заминат заедно, тя през гръб отговори Да, но беше купила билет само за себе си.

На другия ден той потропа на вратата ѝ три пъти, после още три, както правеше обикновено. Куфарът му беше до него, а в ръка, вместо нова книга, държеше карта на света – от хартиените, които са ретро-романтични, но много неудобни за ползване, ала тя не му отвори, защото с наслада пиеше безвкусен чай от пакетче, седнала на място до прозореца в купето на влак, пътуващ на юг.