Когато жена каже на мъж: „Благодарение на теб станах по-силна“, това изобщо не е комплимент, нито благодарност. Това е упрек, примесен с немалка доза разочарование. Защото, помислете, кога мъжете ни правят по-силни? Когато ни наранят, когато намерим сили да продължим без тях, когато спрат да са ни нужни.
Една обвързана жена има нужда от точно толкова сила, колкото да може да носи на ръце малкото си дете, да бъде фактор за мъжа си и да се справя с нелеката задача да е работеща майка. Това й е напълно достатъчно. Останалото е вид мазохизъм, на който сами се подлагаме, защото някак си ни звучи обидно, като ни кажат: „Спри да се държиш като глезла!“