Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 10

Бриана, Чарли и Катерина

Миризмата на варено пиле ме лъхва от входната врата. Сбръчквам нос. Чарли не е сам. Тихо говори с някого в студиото си. Чакай, момент, разпознавам гласа на майка ми. Нима е възможно да се е притеснила за мен и да е взела билет за първия полет? Безшумно прекрачвам личните владения на баща ми. Не искам да ме чуят.

Лицето на Кат е угрижено, но изглежда подмладено и засрамено. Изчервила ли се е? Защо е застанала в тази нелепа поза на влюбена тийнейджърка?  Влизам в момента, в който игриво прибира кичур коса зад ухото си. Едното ѝ рамо е разголено. Презрамката на сутиена ѝ се е свлякла надолу.

• Бриа, по-добре ли си? Защо се връщаш чак сега?

Катерина се сепва, като че неочакваната ми поява я хваща на местопрестъпление.

• Как мина деня ти? Имаш ли температура? – казва тя от монитора на компютъра.

Чарли обръща лице към мен и също изглежда зачервен. В очите му блестят свръхнови, побелялата му коса стърчи навсякъде, струйка пот се стича по лявата му буза.

• Нищо ѝ няма. Малко е настинала. Ще ѝ мине. Нали, Бриана?
• Аха, по-добре съм. А, вие какво правите?

Не съм шокирана от факта, че общуват във видео чат, но имам усещането че съм прекъснала интимен момент, за който нямам покана. Некомфортно ми е. И любопитно.

• Чарли ми писа, че не си добре. Обадих му се в Скайп, понеже телефонът ти е изключен. Притесних се, скъпа…

Майка ми е говори предпазливо. Търси правилните думи и твърде много натъртва на „притесних се“.

• Паднала ми е батерията. Sorry. За какво си шушукате?
• За теб – в един глас отговарят те.

Да, бе, мисля си. Писна ми от лъжи. Майка ми и баща ми крият нещо. Крият нещо от мен, обаче крият нещо и от себе си. Това сега не са родителите ми, а двама разгонени пубера, напълно объркани от чувствата си. Много ясно, че имам страх от обвързване, както казва Марк. От тях съм го наследила. Явно ми е генетично заложено. Смахната работа. Допирам слепоочията си с пръсти, усетила внезапна болка.  

• Мамо, искам утре да те питам разни неща. Ще ти звънна. Сега мисля да лягам, а вие можете да продължите да си говорите… ЗА МЕН.
• Има пилешка супа – нетърпеливо ме подканва Чарли – още е топла. 

Не се осмелявам да кресна “И към теб имам въпроси“, макар че ми се иска. Той ще ме игнорира, ще ме изолира, ще ми отговори с пъстра вселена от безразличие, слънцата ще помръкнат и ще завали музика, в която ще се изгубя. Не ме бива в това. Човешките емоции са нелогични, хаотични и прекалено объркващи…нотите не опростяват нещата. Точно обратното.     

• Благодаря за парацетамола,…т….Чарли. Лека, мамо.