Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 7

Марк

Марк можеше да е Уилям или Хенри, или всеки сладък англичанин, изпречил се на пътя ми в онзи ден. Срещах го току-що пристигнала в Лондон и напълно неориентирана в града.  Попитах го за посоката, а той любезно, типично по британски, опита подробно да ме упъти. Като видя отчаяния ми поглед, се смили и ме изпрати до апартамента на Чарли.  Явно го очаровах, защото поиска да научи телефонния ми номер и се залепи за мен като дъвка за подметка. Сега се мотаем заедно.

Марк е висок спортен тип, с проницателни светлосини очи, чуплива тъмноруса коса и трапчинка на едната буза. Той е потомствен англичанин, а семейството му управлява агенция за луксозни недвижими имоти в северен Лондон. Завършил е MBA по бизнес управление в някой от престижните университети и трупа опит при баща си. Силно казано „работи“, защото непрекъснато се върти около мен.

В един момент ще му омръзна и ще се ожени за английско момиче с бледа кожа, тънки светли коси и синя кръв и ще ме забрави. Аз го знам, но той отказва да го разбере. Вярва, че е увлечен по нисичката, напориста българка, която живее с почти непознатия си баща и примира да заляга по тротоарите с надеждата да заснеме идеалния кадър.

Когато му разказах семейната си история, зяпна с отворена уста и повтаряше „you must be kidding me“ в продължение на час, след това изпадна в истеричен смях и добави „горкичката…”.

Марк е умен, романтичен, малко разсеян и в свободното си време пише стихове, от които най-добрият му приятел Кристофър прави песни. Кристофър има група. Казват се The Gentlemen и пеят меланхоличен готик рок. Понякога ги канят да свирят в малки ъндърграунд клубове, а те размахват дългите си перчеми от сцената, гледат тъжно с опушените си с черен грим очи и подкосяват краката на момичетата. Истински викториански ромеовци. Харесват ми.