Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 9

Бриана и Марк

Марк небрежно се подпира на своя доматено-червен мини купър. Каква английска класика! В едната му ръка виси мрежеста торба с лимони. 

  • Горкичката. Качвай се. Ще те лекувам!
  • Ти откъде…. – заеквам аз.
  • Ходих до вас да те взема, но вече беше тръгнала.
  • Запознал си се с Чарли?!
  • Мхм, изглеждаше недоспал. Имаш неговите очи.
  • Цяла нощ кашлям. Сигурно съм била шумна.
  • Била си, а той беше притеснен. Казах му, че ще те върна преди да замина. Сега си в моите вълшебни ръце, момиченце.

Марк протяга длани към лицето ми, придърпва ме към себе си и звучно ме целува по челото. Изпотявам се.

  • Стой по-далеч – изсумтявам. – Може да съм заразна.
  • Твърде късно. Вече съм инфектиран с Бриана в кръвта. Нелечимо е.

Мансардният апартамент на Марк в Сохо е аскетичен, светъл и чист. Навсякъде, в два вражески лагера, са подредени книги за бизнес и английска поезия. Няма никакви цветя, но мирише хубаво – на току-що изпечени въглехидрати.

  • Да не би да си правил бисквити?
  • Кроасани. Други са ги направили, аз само ги донесох. Сваляй дрехите и лягай! Трябва да поспиш! Яла ли си? – Марк ме тегли към спалнята с огромното бяло легло, покрито с пухкаво зелено одеяло.   
  • Само сутринта – коремът ми закъркорва в отговор.
  • В такъв случай първо ще те нахраня – продължава той, докато сваля потника и полата ми – Боже, Бриана, искам те тук и сега – започва да ръмжи, но се сдържа и, вместо езика си, ловко пъха електронен термометър в устата ми. После безцеремонно отива в кухнята.

Аз оставам сама, захапала термометъра и не ми остава нищо друго освен да се чувствам глупаво. Бийп, бийп, бийп – 37, 4. Не е толкова зле. Марк се връща с поднос топли кроасани, сирене, две рохки яйца и ароматен билков чай с вкус на пресни лимони.  Поглежда ме загрижено.

  • Как е?
  • Ще живея.
  • Good. Яж!
  • Виж, няма нужда от всички тези грижи.
  • Има! Аз имам нужда.

Всяка хапка връща силите в тялото ми, но зверски ми се спи. Оставям празната табла на пода, затварям очи и се сгушвам в мекотата на зеления рай. Марк ляга странично до мен, обвива ме в пашкул и ме прегръща през кръста.

Будим се след час, правим секс бавно и внимателно, сякаш съм от скъп, трошлив порцелан, говорим за общи безопасни неща, казва ми, че не му се заминава. Аз отговарям, че е по-добре и за двама ни и твърдо вярвам, че е истина. Допиваме чая, изпраща ме до нас с мини-то, целуваме се в колата, аз се отскубвам от прегръдките му със смях, давам нареждания да ми пише всеки ден и обещавам да съм разумна.

Станало е късно. Над Лондон е тъмно, но облаците са изчезнали и небето съзаклятнически ми намига.

Бел. авт.

Ако историята имаше саундтрак, в тази глава щеше да звучи: