Teodora Slavova

Част първа: Парчета от пъзел

Глава 13

Бриана

Кръстена съм Бриана. Съществуването ми не е инцидент, нито нелепа последица от полуделите хормони на двама непознати. Аз съм тунел. Аз съм мост. Аз съм връзка между два живота. Направена съм от страст и страх. И от инат, и от дързост, и от много грешки. Но в дълбоко в мен e посята свързаност, която бавно започва да расте и да запълва празното пространство между парчетата „аз“, които все още сглобявам. Тя боязливо зеленее в очите ми, огряна от няколко малки слънца. 

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 12

Чарли за Катерина

Миризмата на пиле отново се носи в застоялия въздух на светата обител. Чарли е в кухнята и претопля вчерашната супа.

• Следващия път ти ще сготвиш – мята ми бърз поглед и забива очи в тенджерата на печката. –  Добре ли си?
• I’m fine. И умирам от глад.
• И аз. Да обядваме заедно, по изключение?

Кимвам и изваждам две чинии, нарязвам хляб и вадя прибори от чекмеджето. Подреждам всичко на масата. Чарли умело сервира на двама ни. Имаме синхрон и не си пречим. Сядаме мълчаливо. Наблюдавам всяко негово движение. Извивките на ръцете му, когато поднася лъжицата към устата си, несресаната коса, която има нужда от подстригване, дълбоките бръчки между очите му, стария захабен суитчър, който не сваля… Няма да е лошо да пусне една пералня.   

Част първа: Парчета от пъзел

Глава 11

Катерина за Чарли

12.00 часа на обяд. Телефонът ми звъни, но душата ми мечтае да спи. Със затворени очи мислено сканирам тялото си и търся болка – главата, гърлото, мускулите и костите, корема… Всичко функционира нормално. Поемам дълбоко въздух, за да разбера дали носът и е запушен. Кислородът нахлува необезпокояван в гърдите ми. Телефонът нахално продължава да припява. Отварям едното си око. Фейстайм разговор с майка ми. С настинката се справих, но от майка ми няма да се отърва толкова лесно.