По клепачите мръзнат овехтели чувства.
Спомени чезнат в мъгла от загадъчност.
Толкова много и всичко ненужно.
Това изобилие от недостатъчност.
По клепачите мръзнат овехтели чувства.
Спомени чезнат в мъгла от загадъчност.
Толкова много и всичко ненужно.
Това изобилие от недостатъчност.
Виж ме!
Не със спомена за мен, а през дърветата,
чиито сънища се отразяват във очите ми.
Не с думите, изгубени във превода,
а в тишината, неразбрана като зимата.
Копнежи, празни от мечтание
Докосване без съдържание
Честито! Стигнахме нивото,
На което от “ние” боли
Оглозгани слова без мисъл
Диалози без смисъл
Вече не те чувам
Не ме чуваш и ти