Teodora Slavova

Съзнаваш ли със тебе

колко сме щастливи

Във захарната къщичката,

Стърчаща на кокоши крак

Навън е страшно, пагубно и диво

Върлува чума, вие вълколак.

Какво, по дяволите, е любовта?!

Побъркваща е със сигурност.

Лудост, която няма обяснение.

Хормонално природно явление.

Умопомрачение. Оглупяване. Безиходица.

Писта без скоростно ограничение.

През тези есенни нощи,

В които говори само дъждът

Не искам да мисля да тебе

И даже за мене не искам да мисля

Какво би станало,
ако бяхме различни
с други мисли и други мечти…

Всяка вечер в един и същ час
Мисля за теб и помня нас
И този спомен
Расте огромен