Teodora Slavova

Аз не познавам Любовта?!
Та точно аз прободох я с кама.
Захвърлих я далеч от мен във мрака.
Отпратих я кървяща и сама.

Как искам да се влееш в мен, море.
Да ме превърнеш цялата във обич,
във въздух със душа, в небе.
Да спра да искам да съм Някоя и Още.

…Страсти и нощи, безсъние, вино.
Казват, че съм момиче със минало.
Аз само тебе исках да имам.
 

Потапям се в душата ти.
Притихвам.
Със мен сте само тишина и ти.
Говориш шепнешком.
Аз се усмихвам,
макар че в мен така боли.

Падах ниско долу с гръм върху земята. Сред калта.
Лазих боса, мръсна, с пръст върху косата. През нощта.
Виках гневно, силно подир светлината. Да простя.
Гледах с мътен, втренчен поглед тишината. В самота.