Приказка за събуждане
Едно време живели богини – древни и могъщи. Те крачели редом до своите богове, ин допълвал своя ян и го дарявал с дълбочина, мъдрост и магия. Богините били тъмнината – началото и края – свещената празнота, в която се раждал животът. Те общували с природните стихии, дирижирали сезоните, пръскали плодородието на земята, чистели ненужното, решавали кое да живее и кое да умре, нежно шепнели в ушите на своите воюващи богове и омиротворявали борбената им същност. Те пазели баланса – грижливо и с любов.
Високи, ниски, пищни, слаби, дръзки или деликатни, богините можели да движат енергията и да я пазят от застой, а в кръвта им, като в дебела плитка, се вплитали четирите стихии – земя, вода, въздух и огън. Те умеели да разчитат знаците и отсъждали мъдро, в името на хармонията.
