Откакто навърших 40 години, че и малко преди това, си задавам въпроса защо кривогледите очи на общественото мнение гледат на неомъжените жени, над 40 с натрапчиво съчувствие, упрек, даже обвинение? В главата ми още кънтят думите: „Почакай да станеш на 40 и ще се скапеш“, „40-годишните, неомъжени жени са изгубена работа“.
Работа? Чия работа? Не си спомням друго време (освен може би детството ми), в което да съм била по-будна, по-щастлива, по-осъзната, повече себе си. Именно 40-те са възрастта, когато си наясно с правилата на играта и имаш знанията и зрелостта да ги променяш, без да се тресеш от страх или несигурност. И все още си достатъчно млада, наопаки на общото твърдение. Именно това са годините, в които спира да ти пука.
