„Мъжки момичета“, „жени-пичове“, самодостатъчност, самоотказ. Гордеем се с качества и наименования, които ни отдалечават от спецификата на същността ни и ни изваждат от великото Ин и Ян уравнение. А там, в нищото, изолирани, но усетили някаква непозната почва под краката си, започваме като в транс да припяваме „Постигнах съвършенство. Мога всичко. Сама. Нямам нужда от ничия подкрепа.“
Загрубяхме физически и емоционално. Станахме прекалено издържливи. Станахме прекалено смели. Станахме твърде успешни. Работим колкото мъжете, че и повече. Пием колкото мъжете, че и повече. Борим се с чувствителността си сякаш е проказа. Оковаваме чувствеността си в тъмните подземия на психиката си, защото „в този мъжки свят“ тя ни пречи. От мощта на новооткритата си сила губим ценна женственост, жертваме изящността на движенията си, магнетизма на погледа, отказваме се от необяснимата магия на женския ум.
