Отиде си един от най-големите. Да кажа, че той беше само изключителен артист, би означавало непростимо да подценя неговата личност, присъствие и завет. Напусна ни Дейвид Боуи – вдъхновител на поколения музиканти, цяла една ера в британската музика. Всъщност, докато пиша този текст осъзнавам, че за човек като него дори най-възхваляващите слова и определения биха били просто една рамка.
Дейвид Боуи беше личност извън всякакви ограничения и същевременно смъртен, който изобщо не се приемаше насериозно. Говоря все едно го познавам? Така се усещам и така го чувствам. Може би, защото е в живота ми, откакто бях на 10 години и с отворена уста гледах филма „Лабиринт“, с онзи неустоим пънкар-магьосник, когото сънувах седмици след това. Може би, защото ми отне време и определено ниво на израстване, за да започна добре да разбирам музиката му и, когато това се случи, тази музика беше (и ще продължи да бъде) с мен в добро и в зло.
