Част втора: Групиране на парчета със сходни цветове
Chapter 16
Лондон
- Чарли?
Посрещат ме църковна тишина и слънчеви зайчета, които притичват по бледите стени. Замижавам, за да предпазя от инвазията им, и проверявам в студиото. Празно е. Влизам в голямата спалня – леглото е оправено, по нощното шкафче се е натрупала малко прах. Отивам в моята стая. На бюрото няма бележка. Пердетата са спуснати. Попадам в уютен, разхвърлян сумрак. Нещата ми стоят така, както ги оставих. Вдигам забравени къси панталонки, оставям раницата на пода и се отправям към кухнята. Магнитчетата на хладилника не затискат приветствия за добре дошла, но зад вратата му има шоколадов сладолед и сметанова торта. А-ха, планирано е парти. Топвам пръст в глазурата и го облизвам. Правя си кафе, сядам на стола и се зачитам в честитките от телефона си. Разсеяно отговарям с палчета, усмивки и сърца. Аз съм огромно, нахилено сърце. Усещам пулса си – силен, бавен, равномерен. Ръцете ми се топли. Допирам длани до бузите си. Марк се върна, за да бъдем заедно. „Заедно“ ме изпотява. В думата е вграден реотан и загрява цялото ми тяло.
