Съзнаваш ли със тебе колко сме щастливи Във захарната къщичката, Стърчаща на кокоши крак Навън е страшно, пагубно и диво Върлува чума, вие вълколак.

Какво, по дяволите, е любовта?! Побъркваща е със сигурност. Лудост, която няма обяснение. Хормонално природно явление. Умопомрачение. Оглупяване. Безиходица. Писта без скоростно ограничение.

Гинекологът ми каза: „Нали знаеш, че процесът е започнал? Дори цикълът ти да продължи да идва що-годе редовно още известно време, процесът е започнал и трябва да го приемеш като нещо нормално. Хубавата новина е, че няма да трае вечно.“ Личният ми лекар каза: „Менопаузата е като пубертета – просто етап, през който преминаваш, трябва да си наясно.“ Наясно съм!  И все пак умът ми на моменти сякаш се дефрагментира и се чувствам като амеба, която няма представа защо животът и света са в такъв хаос и не мога да си обясня защо усещам този хаос с всеки орган в тялото си, най-вече с яйчниците. После частиците мисли се пренареждат и ставам по-концентрирана и резултатна от всякога. И мога да работя до среднощ. Като компютър. Отличничка! До следващия път.

През тези есенни нощи, В които говори само дъждът Не искам да мисля да тебе И даже за мене не искам да мисля

Какво би станало,ако бяхме различнис други мисли и други мечти…

Всяка вечер в един и същ часМисля за теб и помня насИ този споменРасте огромен

На нулевия меридианКъдето хора се обичатНие осъзнахме липсата на смисълПовече аз, ти по-малкоСпряхме да общувамеЕдин със друг

По клепачите мръзнат овехтели чувства. Спомени чезнат в мъгла от загадъчност. Толкова много и всичко ненужно. Това изобилие от недостатъчност.

Виж ме! Не със спомена за мен, а през дърветата, чиито сънища се отразяват във очите ми. Не с думите, изгубени във превода, а в тишината, неразбрана като зимата.

Септември е съставен от парчета лято Слепени от ухание на еклери Поръсени с пясъчно злато