Начало

Зима

По клепачите мръзнат овехтели чувства. Спомени чезнат в мъгла от загадъчност. Толкова много и всичко ненужно. Това изобилие от недостатъчност.

0 comments

Виж ме

Виж ме! Не със спомена за мен, а през дърветата, чиито сънища се отразяват във очите ми. Не с думите, изгубени във превода, а в тишината, неразбрана като зимата.

0 comments

Септември

Септември е съставен от парчета лято Слепени от ухание на еклери Поръсени с пясъчно злато

0 comments

Глухота

Копнежи, празни от мечтание Докосване без съдържание Честито! Стигнахме нивото, На което от “ние” боли Оглозгани слова без мисъл Диалози без смисъл Вече не те чувам Не ме чуваш и ти

0 comments

Ще те обичам и след края на света

Да обичаш до края на света днес не е достатъчно, човеко. Сега е времето да се научиш да обичаш и след края му с любов, която е грижовна, отговорна и съзнателна, защото светът, който познаваш и сам създаде, губи смисъла си и изчезва пред очите ни. Очисти се от егоизма, чувството за превъзходство и глупавите убеждения, че си специален, че ти, точно ти, си застрахован! Изхвърли ги разделно, заедно с празните опаковки от синтетични витамини, които пиеш по принуда. Днес имаш лимитиран достъп до слънцето, ала отдавна си откъснат от източника на силите си, защото когато извади корени от земята и успя да направиш първите си стъпки, повярва, че всичко ти е позволено и забрави, че си свързан с другите – с тревата, с пръстта, с бозайниците и птиците, че зависиш от тях, че зависят от теб.

0 comments

За силата на любовта

Аз не познавам Любовта?!Та точно аз прободох я с кама.Захвърлих я далеч от мен във мрака.Отпратих я кървяща и сама.

0 comments

Море

Как искам да се влееш в мен, море.Да ме превърнеш цялата във обич,във въздух със душа, в небе.Да спра да искам да съм Някоя и Още.

0 comments

Колко луди любови съм имала…

…Страсти и нощи, безсъние, вино.Казват, че съм момиче със минало.Аз само тебе исках да имам.  

0 comments

Завинаги

Потапям се в душата ти.Притихвам.Със мен сте само тишина и ти.Говориш шепнешком.Аз се усмихвам,макар че в мен така боли.

0 comments

Любовта в мен

Падах ниско долу с гръм върху земята. Сред калта.Лазих боса, мръсна, с пръст върху косата. През нощта.Виках гневно, силно подир светлината. Да простя.Гледах с мътен, втренчен поглед тишината. В самота.

0 comments