Начало

Зима

По клепачите мръзнат овехтели чувства. Спомени чезнат в мъгла от загадъчност. Толкова много и всичко ненужно. Това изобилие от недостатъчност.

0 comments

Виж ме

Виж ме! Не със спомена за мен, а през дърветата, чиито сънища се отразяват във очите ми. Не с думите, изгубени във превода, а в тишината, неразбрана като зимата.

0 comments

Септември

Септември е съставен от парчета лято Слепени от ухание на еклери Поръсени с пясъчно злато

0 comments

Глухота

Копнежи, празни от мечтание Докосване без съдържание Честито! Стигнахме нивото, На което от “ние” боли Оглозгани слова без мисъл Диалози без смисъл Вече не те чувам Не ме чуваш и ти

0 comments

Духът от солната лампа

Градът, в който всички са щастливи се намира в Сухата земя, между Невъзможното море и Бленуващите планини.  В града, в който всички са щастливи никога не вали и небето над главите на обитателите му винаги е синьо. По-точно небето розовее, като по изгрев и залез, но през целия ден, в бебешко розово – бонбонено и равно, без сенки и тайнства, непомрачено от облаци. В града, в който всички са щастливи не растат треви и дървета, няма момини сълзи, нито плачещи върби и трепетлики. Понякога се срещат кактуси, но и те са рядкост, освен Златистободливата пародия, която е внос от Аржентина. Тя никак не обича вода, затова в сухата земя се чувства добре.

0 comments

Богът на гълъбите

Мъжът беше възстар самотник, с вдървена походка и още по-вдървено поведение. Не му се отдаваше общуването с хората, но това не го интересуваше, защото в неговите очи хората бяха глупави и недостойни, а той беше умник, с няколко научни титли, прилична пенсия и наследствен апартамент на последния етаж на аристократична кооперация в престижен квартал. Имаше и бивша съпруга, отдавна починала, и пораснала дъщеря, запиляна в другия край на света, с която не поддържаше връзка, поради причини понятни само на него и обяснени с липсата на желание да води разговори от типа Как си, в които въпросът не търси точен или поне откровен отговор, а е по-скоро калпав опит за близост. Такава липсваше от деня, в който вече мъртвата му жена грабна бебето, изкрещя Повече не мога да живея така!, и го отведе осем пресечки далеч. Този пренебрежим брой, от своя страна, се оказа достатъчно голямо разстояние, което затрудни или, да си кажем откровено, направи невъзможно създаването на всякакво по-съкровено общуване между бащата и дъщерята.

0 comments

Мъжът с книгите

Тя не го обичаше, но обичаше книгите, които ѝ носи. Не тези, политическите, нито другите за войните, а книгите за любовта. Той ги подпираше внимателно и с добър вкус – нито твърде сладникави, нито прекалено цинични, някак човечни с налудничавите си сюжети, в които добрината, в крайна сметка, винаги взима надмощие, но не по оня показен и крещящ начин, с който сме свикнали, а през пукнатините на счупеното, покрай отломките, без да се натрапва.

0 comments

Ще те обичам и след края на света

Да обичаш до края на света днес не е достатъчно, човеко. Сега е времето да се научиш да обичаш и след края му с любов, която е грижовна, отговорна и съзнателна, защото светът, който познаваш и сам създаде, губи смисъла си и изчезва пред очите ни. Очисти се от егоизма, чувството за превъзходство и глупавите убеждения, че си специален, че ти, точно ти, си застрахован! Изхвърли ги разделно, заедно с празните опаковки от синтетични витамини, които пиеш по принуда. Днес имаш лимитиран достъп до слънцето, ала отдавна си откъснат от източника на силите си, защото когато извади корени от земята и успя да направиш първите си стъпки, повярва, че всичко ти е позволено и забрави, че си свързан с другите – с тревата, с пръстта, с бозайниците и птиците, че зависиш от тях, че зависят от теб.

0 comments

За силата на любовта

Аз не познавам Любовта?!Та точно аз прободох я с кама.Захвърлих я далеч от мен във мрака.Отпратих я кървяща и сама.

0 comments

Море

Как искам да се влееш в мен, море.Да ме превърнеш цялата във обич,във въздух със душа, в небе.Да спра да искам да съм Някоя и Още.

0 comments