Teodora Slavova

Съзнаваш ли със тебе

колко сме щастливи

Във захарната къщичката,

Стърчаща на кокоши крак

Навън е страшно, пагубно и диво

Върлува чума, вие вълколак.

Какво, по дяволите, е любовта?!

Побъркваща е със сигурност.

Лудост, която няма обяснение.

Хормонално природно явление.

Умопомрачение. Оглупяване. Безиходица.

Писта без скоростно ограничение.

Гинекологът ми каза: „Нали знаеш, че процесът е започнал? Дори цикълът ти да продължи да идва що-годе редовно още известно време, процесът е започнал и трябва да го приемеш като нещо нормално. Хубавата новина е, че няма да трае вечно.“ Личният ми лекар каза: „Менопаузата е като пубертета – просто етап, през който преминаваш, трябва да си наясно.“ Наясно съм!  И все пак умът ми на моменти сякаш се дефрагментира и се чувствам като амеба, която няма представа защо животът и света са в такъв хаос и не мога да си обясня защо усещам този хаос с всеки орган в тялото си, най-вече с яйчниците. После частиците мисли се пренареждат и ставам по-концентрирана и резултатна от всякога. И мога да работя до среднощ. Като компютър. Отличничка! До следващия път.

През тези есенни нощи,

В които говори само дъждът

Не искам да мисля да тебе

И даже за мене не искам да мисля

Какво би станало,
ако бяхме различни
с други мисли и други мечти…