Teodora Slavova
  • София-London-София
    • Intro
    • Глава 1 & 2
    • Chapter 3
    • Chapter 4
    • Глава 5
    • Chapter 6
    • Chapter 7
    • Chapter 8
    • Chapter 9
    • Chapter 10
    • Глава 11
    • Chapter 12
    • Глава 13
    • Chapter 14
    • Глава 15
    • Chapter 16
    • Chapter 17
  • Блог
  • Поезия
  • За автора
  • Копирайтинг услуги
София-London-София
    Intro
    Глава 1 & 2
    Chapter 3
    Chapter 4
    Глава 5
    Chapter 6
    Chapter 7
    Chapter 8
    Chapter 9
    Chapter 10
    Глава 11
    Chapter 12
    Глава 13
    Chapter 14
    Глава 15
    Chapter 16
    Chapter 17
Блог
Поезия
За автора
Копирайтинг услуги

Teodora Slavova

  • София-London-София
    • Intro
    • Глава 1 & 2
    • Chapter 3
    • Chapter 4
    • Глава 5
    • Chapter 6
    • Chapter 7
    • Chapter 8
    • Chapter 9
    • Chapter 10
    • Глава 11
    • Chapter 12
    • Глава 13
    • Chapter 14
    • Глава 15
    • Chapter 16
    • Chapter 17
  • Блог
  • Поезия
  • За автора
  • Копирайтинг услуги
Блог

Оковани богини

Приказка за събуждане

Едно време живели богини – древни и могъщи. Те крачели редом до своите богове, ин допълвал своя ян и му давал дълбочина, мъдрост и магия.  Богините били тъмнината – началото и края – свещената празнота, от коя се раждал животът.  Те общували с природните стихии, дирижирали сезоните, пръскали плодородието на земята, чистели ненужното, решавали кое да живее и кое да умре, нежно шепнели в ушите на своите воюващи богове и омиротворявали борбената им същност.  Те пазели баланса – грижливо и с любов.

Високи, ниски, пищни, слаби, дръзки или деликатни, богините можели да движат енергията и да я пазят от застой, а в кръвта им, като в дебела плитка, се вплитали четирите елемента – земя, вода, въздух и огън. Те умеели да разчитат знаците и нуждите на живота и отсъждали мъдро, в името на хармонията.

Прочети повече
Блог

Сбогом, моя любов. Не, не викам след теб.

След края на една връзка, особено по-дълга и независимо каква е причината, става тихо – толкова оглушително беззвучно, че умът откача от тишината и да започва да я запълва с писъци: „Ужас, ще си остана сама, остарявам, кой ще ме вземе, майчице, леле, как ще се справя?“ След това, обиковено, много от нас се впускат в безкрайни „женски“ разговори с най-търпеливите си приятелки, единствено за да чуят, че бившият е глупак и не я заслужава. После от гардероба се вади някое секси екипче, обуват се забравените обувки на висок ток (с ясното съзнание, че на сутринта краката ще са в окаяно състояние) и се отива в най-модерния и пренаселен бар, а погледът тиктака като бомба със закъснител, докато се оглеждаме за потенциален заместник. Това, много от нас знаят, рядко носи удовлетворение, било то и временно. 

Прочети повече
Блог

Светулки в очите

В очите на някои хора живеят светулки. Това са микроскопични, боязливи, но досадни създания, които обитават топли, дълбоки и понякога влажни места. За съжаление, не всички човешки глави могат да осигурят нужните условия, затова светулките предпочитат очите на децата, магьосниците, мечтателите, вещиците и на някои видове бели демони.

Веднъж открили благодатна среда, светулките, на големи рояци, без да питат, се намърдват в кратуната и се случва да се нагъчкат толкова много, че целият човек сякаш свети. Това, отстрани погледнато, може изглежда доста глуповато, но потърпевшият няма друг избор освен да си отглежда дребните „гадинки“, да ги храни и да ги обича, защото по природа е състрадателен и е наясно, че навън светулките просто ще пукнат от студ.

Прочети повече
Блог

Токсични любовници

Средата, в която живеем, става все по-токсична и това започва да се усеща дори в любовните отношения. В живота на жената гравитират „замърсени“ мъже – привлекателни опаковки, цветни черупки, интригуващи кутийки с „опасно съдържание“. Тяхната душевност е толкова съсипана, мърлява, плитка или просто липсваща, че единственото, с което могат да ни облъчат, е радиацията на „токсичната“ любов.

Отне ми време да разбера защо връзки, от които съм била част, са ме изпълвали с отровата на напрежението, нервността, недоумението, притеснението и даже на страха. Искало ми се е да избягам, да крещя, да плача или да се крия. Понякога, сутрин съм се преструвала, че спя дълбоко, докато „красивият“ не затвори входната врата, бързайки за работа. И всичко това – в името на „двойката“, заради компромиса на взаимността.  

Прочети повече
Блог

Не казвай на никого!

Винаги ми се е искало да познавам по-добре мъжете, с които общувам, да премина през техния щит на самодоволство и физическа първична сила, да видя „лицето“ на душевността им, да разбера защо голяма част от тях са готови съзнателно да жертват топлотата на щастието в името на студения блясък на репутацията си.

Всеки път, когато съм опитвала да разместя дебелите летви на рациото им, за да погледна отвъд, съм се сблъсквала със силна самоотбрана и самозащита – сякаш дори намекът, че чувствата им могат да останат голи, ги паникьосва и те моментално заемат отбранителна позиция. Мъжете нямат проблем с физическата голота, но когато поискаме от тях душевно разсъбличане, сами заключват девствения си пояс и започват мълчалива „битка на титаните“ за своята неприкосновеност.

Прочети повече
Page 4 of 5« First...«2345»

За мен


Обичам ритъма в думите. Обичам цветовете и преливките в изреченията. Обичам да създавам текстове със собствена мелодия и нюанси.

Последвайте ме

Последни статии

Зима

Зима

януари 10, 2022
Виж ме

Виж ме

септември 14, 2021
Септември

Септември

Глухота

Глухота

август 31, 2021

Категории

  • Блог
  • Поезия
  • София-London-София

Популярни статии

Зима

Зима

януари 10, 2022
Любовни войни

Любовни войни

януари 29, 2015
Без паника!

Без паника!

януари 30, 2015
Надежда всяка тука оставете

Надежда всяка тука оставете

февруари 5, 2015

Тагове

blog blog novel Bulgarian blog novel london Блог София блог роман български блог роман
This error message is only visible to WordPress admins

Error: There is no connected account for the user 3204780374 Feed will not update.

© 2019 copyright www.teodoraslavova.com // All rights reserved
Авторско право