Teodora Slavova

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 12

Чарли за Катерина

Миризмата на пиле отново се носи в застоялия въздух на светата обител. Чарли е в кухнята и претопля вчерашната супа.

• Следващия път ти ще сготвиш – мята ми бърз поглед и забива очи в тенджерата на печката. –  Добре ли си?
• I’m fine. И умирам от глад.
• И аз. Да обядваме заедно, по изключение?

Кимвам и изваждам две чинии, нарязвам хляб и вадя прибори от чекмеджето. Подреждам всичко на масата. Чарли умело сервира на двама ни. Имаме синхрон и не си пречим. Сядаме мълчаливо. Наблюдавам всяко негово движение. Извивките на ръцете му, когато поднася лъжицата към устата си, несресаната коса, която има нужда от подстригване, дълбоките бръчки между очите му, стария захабен суитчър, който не сваля… Няма да е лошо да пусне една пералня.   

Част първа: Парчета от пъзел

Глава 11

Катерина за Чарли

12.00 часа на обяд. Телефонът ми звъни, но душата ми мечтае да спи. Със затворени очи мислено сканирам тялото си и търся болка – главата, гърлото, мускулите и костите, корема… Всичко функционира нормално. Поемам дълбоко въздух, за да разбера дали носът и е запушен. Кислородът нахлува необезпокояван в гърдите ми. Телефонът нахално продължава да припява. Отварям едното си око. Фейстайм разговор с майка ми. С настинката се справих, но от майка ми няма да се отърва толкова лесно.

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 10

Бриана, Чарли и Катерина

Миризмата на варено пиле ме лъхва от входната врата. Сбръчквам нос. Чарли не е сам. Тихо говори с някого в студиото си. Чакай, момент, разпознавам гласа на майка ми. Нима е възможно да се е притеснила за мен и да е взела билет за първия полет? Безшумно прекрачвам личните владения на баща ми. Не искам да ме чуят.

Лицето на Кат е угрижено, но изглежда подмладено и засрамено. Изчервила ли се е? Защо е застанала в тази нелепа поза на влюбена тийнейджърка?  Влизам в момента, в който игриво прибира кичур коса зад ухото си. Едното ѝ рамо е разголено. Презрамката на сутиена ѝ се е свлякла надолу.

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 9

Бриана и Марк

Марк небрежно се подпира на своя доматено-червен мини купър. Каква английска класика! В едната му ръка виси мрежеста торба с лимони. 

• Горкичката. Качвай се. Ще те лекувам!
• Ти откъде…. – заеквам аз.
• Ходих до вас да те взема, но вече беше тръгнала.
• Запознал си се с Чарли?!
• Мхм, изглеждаше недоспал. Имаш неговите очи.
• Цяла нощ кашлям. Сигурно съм била шумна.
• Била си, а той беше притеснен. Казах му, че ще те върна преди да замина. Сега си в моите вълшебни ръце, момиченце.

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 8

Лондон

Звучи банално, но отново вали.

• Изчезвам.

Влетявам некоординирано на високите си токчета в студиото на баща ми. Златистата рокля е твърде вталена и силно се впива в задника ми. Събарям една китара и се навеждам да я вдигна.

• Остави я! – флегматично провлачва той, но ме оглежда с интерес.  – Ще се забавляваш ли довечера? Вземи си яке. Хладно е.
• Ок – чувствам се неудобно и бързам да изляза.

Марк ме чака пред входа на сградата.

• Лейди! – той ме хваща под ръка, покрива главата ми с огромен кариран чадър и тръгваме.