Teodora Slavova

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 7

Марк

Марк можеше да е Уилям или Хенри, или всеки сладък англичанин, изпречил се на пътя ми в онзи ден. Срещах го току-що пристигнала в Лондон и напълно неориентирана в града.  Попитах го за посоката, а той любезно, типично по британски, опита подробно да ме упъти. Като видя отчаяния ми поглед, се смили и ме изпрати до апартамента на Чарли.  Явно го очаровах, защото поиска да научи телефонния ми номер и се залепи за мен като дъвка за подметка. Сега се мотаем заедно.

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter VI

Лондон

Проспала съм половината ден. Имам пропуснати обаждания и едно съобщение от Марк: „Не изчезвай! Усмивка“. Написвам: „Will call you later“ и натискам send. Ставам и боса зашляпвам към кухнята. На масата ме чака кутия с шоколадов сладолед. Баща ми не я е сложил в хладилника и сладоледът има вид на топло сладко пюре, но е вкусен. Греба директно от кутията и рея поглед през прозореца с рамка на стара картина. Чарли влиза, докато лакомо облизвам лъжицата, и сяда срещу мен. Стъписвам се от тази близост. Какво следва?

Част първа: Парчета от пъзел

Глава 5

Катерина

Майка ми е красива. Дори в началото на своите петдесет изглежда млада. Кожата ѝ е чиста, с равен тен. Има изящни рамене, тънка талия и закръглен ханш. Косата ѝ все още е дълга, но спря да я боядисва и сега е с метални отблясъци. Очите ѝ са големи, бадемово кафяви, животински. Висока е почти колкото Чарли.

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 4

London

От няколко месеца притежавам ключ към Светата обител. Разполагам с удобствата на собствени стая и баня, които навремето баща ми е давал под наем, за да си докара някой допълнителен паунд. И аз се чувствам като наемател, въпреки че хладилникът е на мое разположение, а понякога на вратата му с магнитче са затиснати пари и списък с продукти, които се очаква да купя. Обикновено го правя. Не искам да ядосвам хазяина си, нито да играем на семейство или да водим разговори за миналото и бъдещето. Предпочитам сигурността на почти безмълвното съжителство, което имаме.

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 3

Чарли

Чарли ме чака на летището в Лутън, облечен като застаряващ хипстър с протрити кадифени панталони, гуменки Converse, които не помнят датата си на производство и някакво широко, деветдесетарско, кожено сако. Косатата му е почти бяла с пресен спомен за отмито сребро – гъста, непокорна и гладна за младост. Очите му са зеленикаво пъстри, по детски хитри, с момчешка дързост, любопитство и пръски слънчево жълто. По-нисък е, отколкото си го представях, но е готин и в добра спортна форма.