Teodora Slavova

Част втора: Групиране на парчета със сходни цветове

Глава 15

София

Излегнала съм се върху огромното бежово канапе в хола, заобиколена от избуялите растения на майка ми, които се опитват да превземат цялото пространство. Грамадният прозорец сочи към овехтял панелен блок, но орехът пред него вече е разлистен и скоро ще боядиса гледката в свежо зелено. Катерина влиза с поднос димящи чаши топъл шоколад и домашен крем карамел. Вкъщи съм. 

• Искам да слушам за всичко с най-малки подробности – за училище, за Марк… С Чарли как се спогаждате? Държи ли се прилично?

Кат е подстригала косата си на дълго каре. Носи свободна рокля с цветен принт. Стъпва боса по бежовия ламинат. На китката ѝ дрънчи сребърна гривна със сърца от розов кварц. Ухае на семейство.

Част втора: Групиране на парчета със сходни цветове

Chapter 14

Лондон

Марк изчезна от седмица. Не пише, не отговаря на съобщенията ми. Телефонът му е изключен.  Отсъствието му се опитва да пробие дупка в главата ми и да я напълни с шумни, натрапчиви мисли. Звучно хрупам корнфлейкс директно от кутията, за да заглуша въпросите в ума си и невярващо гледам в телефона. Няма нови известия.

Успала съм се. Трябва да тичам към училище. Днес е последната лекция преди ваканцията, но мислите ми блуждаят. Защо? Какво става? Къде е той? Ок, стегни се, Бриана. Тук си с една-единствена цел и тя е в University of Arts.

Част първа: Парчета от пъзел

Глава 13

Бриана

Кръстена съм Бриана. Съществуването ми не е инцидент, нито нелепа последица от полуделите хормони на двама непознати. Аз съм тунел. Аз съм мост. Аз съм връзка между два живота. Направена съм от страст и страх. И от инат, и от дързост, и от много грешки. Но в дълбоко в мен e посята свързаност, която бавно започва да расте и да запълва празното пространство между парчетата „аз“, които все още сглобявам. Тя боязливо зеленее в очите ми, огряна от няколко малки слънца. 

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 12

Чарли за Катерина

Миризмата на пиле отново се носи в застоялия въздух на светата обител. Чарли е в кухнята и претопля вчерашната супа.

• Следващия път ти ще сготвиш – мята ми бърз поглед и забива очи в тенджерата на печката. –  Добре ли си?
• I’m fine. И умирам от глад.
• И аз. Да обядваме заедно, по изключение?

Кимвам и изваждам две чинии, нарязвам хляб и вадя прибори от чекмеджето. Подреждам всичко на масата. Чарли умело сервира на двама ни. Имаме синхрон и не си пречим. Сядаме мълчаливо. Наблюдавам всяко негово движение. Извивките на ръцете му, когато поднася лъжицата към устата си, несресаната коса, която има нужда от подстригване, дълбоките бръчки между очите му, стария захабен суитчър, който не сваля… Няма да е лошо да пусне една пералня.   

Част първа: Парчета от пъзел

Глава 11

Катерина за Чарли

12.00 часа на обяд. Телефонът ми звъни, но душата ми мечтае да спи. Със затворени очи мислено сканирам тялото си и търся болка – главата, гърлото, мускулите и костите, корема… Всичко функционира нормално. Поемам дълбоко въздух, за да разбера дали носът и е запушен. Кислородът нахлува необезпокояван в гърдите ми. Телефонът нахално продължава да припява. Отварям едното си око. Фейстайм разговор с майка ми. С настинката се справих, но от майка ми няма да се отърва толкова лесно.