Teodora Slavova

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 10

Бриана, Чарли и Катерина

Миризмата на варено пиле ме лъхва от входната врата. Сбръчквам нос. Чарли не е сам. Тихо говори с някого в студиото си. Чакай, момент, разпознавам гласа на майка ми. Нима е възможно да се е притеснила за мен и да е взела билет за първия полет? Безшумно прекрачвам личните владения на баща ми. Не искам да ме чуят.

Лицето на Кат е угрижено, но изглежда подмладено и засрамено. Изчервила ли се е? Защо е застанала в тази нелепа поза на влюбена тийнейджърка?  Влизам в момента, в който игриво прибира кичур коса зад ухото си. Едното ѝ рамо е разголено. Презрамката на сутиена ѝ се е свлякла надолу.

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 9

Бриана и Марк

Марк небрежно се подпира на своя доматено-червен мини купър. Каква английска класика! В едната му ръка виси мрежеста торба с лимони. 

• Горкичката. Качвай се. Ще те лекувам!
• Ти откъде…. – заеквам аз.
• Ходих до вас да те взема, но вече беше тръгнала.
• Запознал си се с Чарли?!
• Мхм, изглеждаше недоспал. Имаш неговите очи.
• Цяла нощ кашлям. Сигурно съм била шумна.
• Била си, а той беше притеснен. Казах му, че ще те върна преди да замина. Сега си в моите вълшебни ръце, момиченце.

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 8

Лондон

Звучи банално, но отново вали.

• Изчезвам.

Влетявам некоординирано на високите си токчета в студиото на баща ми. Златистата рокля е твърде вталена и силно се впива в задника ми. Събарям една китара и се навеждам да я вдигна.

• Остави я! – флегматично провлачва той, но ме оглежда с интерес.  – Ще се забавляваш ли довечера? Вземи си яке. Хладно е.
• Ок – чувствам се неудобно и бързам да изляза.

Марк ме чака пред входа на сградата.

• Лейди! – той ме хваща под ръка, покрива главата ми с огромен кариран чадър и тръгваме.

Част първа: Парчета от пъзел

Chapter 7

Марк

Марк можеше да е Уилям или Хенри, или всеки сладък англичанин, изпречил се на пътя ми в онзи ден. Срещах го току-що пристигнала в Лондон и напълно неориентирана в града.  Попитах го за посоката, а той любезно, типично по британски, опита подробно да ме упъти. Като видя отчаяния ми поглед, се смили и ме изпрати до апартамента на Чарли.  Явно го очаровах, защото поиска да научи телефонния ми номер и се залепи за мен като дъвка за подметка. Сега се мотаем заедно.

“Но книгата е дива и с мен се случват странни неща. Чета и… набъбвам. Имам вид на бременна в петия месец. Предговорът иска да изскочи направо от диафрагмата ми. Пощръклявам – не ме свърта да я чета у дома. Препикавам чужди територии – чета я по приятелки…”

Това е част от прекрасния предговор на Виргиния Захариева към 10-ото издание на български език на книгата „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес – старши психоаналитик от школата на Юнг и cantadora (пазителка на старите истории и латиноамериканската традиция).