Мъжът беше възстар самотник, с вдървена походка и още по-вдървено поведение. Не му се отдаваше общуването с хората, но това не го интересуваше, защото в неговите очи хората бяха глупави и недостойни, а той беше умник, с няколко научни титли, прилична пенсия и наследствен апартамент на последния етаж на аристократична кооперация в престижен квартал. Имаше и бивша съпруга, отдавна починала, и пораснала дъщеря, запиляна в другия край на света, с която не поддържаше връзка, поради причини понятни само на него и обяснени с липсата на желание да води разговори от типа Как си, в които въпросът не търси точен или поне откровен отговор, а е по-скоро калпав опит за близост. Такава липсваше от деня, в който вече мъртвата му жена грабна бебето, изкрещя Повече не мога да живея така!, и го отведе осем пресечки далеч. Този пренебрежим брой, от своя страна, се оказа достатъчно голямо разстояние, което затрудни или, да си кажем откровено, направи невъзможно създаването на всякакво по-съкровено общуване между бащата и дъщерята.
