…Страсти и нощи, безсъние, вино.Казват, че съм момиче със минало.Аз само тебе исках да имам.
Потапям се в душата ти.Притихвам.Със мен сте само тишина и ти.Говориш шепнешком.Аз се усмихвам,макар че в мен така боли.
Падах ниско долу с гръм върху земята. Сред калта.Лазих боса, мръсна, с пръст върху косата. През нощта.Виках гневно, силно подир светлината. Да простя.Гледах с мътен, втренчен поглед тишината. В самота.
Отказвам се. Не мога да не те обичам,
дори когато слаба и без дъх
от тебе гневно се отричам
и тъмно дъно ставам, после връх.
Обичам Дълбоките хора.
Тези, които са жив океан.
Тези, които умеят да спорят.
Тези, с които животът е цял.
