Копнежи, празни от мечтание
Докосване без съдържание
Честито! Стигнахме нивото,
На което от “ние” боли
Оглозгани слова без мисъл
Диалози без смисъл
Вече не те чувам
Не ме чуваш и ти
Копнежи, празни от мечтание
Докосване без съдържание
Честито! Стигнахме нивото,
На което от “ние” боли
Оглозгани слова без мисъл
Диалози без смисъл
Вече не те чувам
Не ме чуваш и ти
Да обичаш до края на света днес не е достатъчно, човеко. Сега е времето да се научиш да обичаш и след края му с любов, която е грижовна, отговорна и съзнателна, защото светът, който познаваш и сам създаде, губи смисъла си и изчезва пред очите ни. Очисти се от егоизма, чувството за превъзходство и глупавите убеждения, че си специален, че ти, точно ти, си застрахован! Изхвърли ги разделно, заедно с празните опаковки от синтетични витамини, които пиеш по принуда. Днес имаш лимитиран достъп до слънцето, ала отдавна си откъснат от източника на силите си, защото когато извади корени от земята и успя да направиш първите си стъпки, повярва, че всичко ти е позволено и забрави, че си свързан с другите – с тревата, с пръстта, с бозайниците и птиците, че зависиш от тях, че зависят от теб.
Аз не познавам Любовта?!
Та точно аз прободох я с кама.
Захвърлих я далеч от мен във мрака.
Отпратих я кървяща и сама.
Как искам да се влееш в мен, море.
Да ме превърнеш цялата във обич,
във въздух със душа, в небе.
Да спра да искам да съм Някоя и Още.