Teodora Slavova

Ние, жените, плачем за щяло и нещяло – преди цикъл, по време на цикъл, когато страдаме, когато се смеем, заради някой филм, спомен или песен. Нашите чувства се леят като от развалено кранче за вода, което ту капе, ту шурти, ту причинява истинско наводнение. И все пак, когато се влюбим нещастно, сякаш се прибираме в себе си, обличаме се в извиращата от сърцата ни ненужна обич и разголваме чувствата си избирателно, само пред най-близките. Когато сме отхвърлени сме тихи. Изживяваме, оцеляваме, възраждаме се лесно или трудно и след това започваме отново – пречистени, открити и приемащи, без да създаваме твърде много външен шум. 

Част трета: Липсващи парчета

Chapter 17

Някъде, на около час и половина от Лондон

Бусът забавя и спира. Задната врата се отваря. Тънките саби на слънчевите лъчи пробождат очите ми. В багажника нахлува свеж въздух с аромат на люляк. Поемам дълбоко дъх и се опитвам да се изправя. Успявам да различа две мъжки фигури с приблизително еднакъв ръст.

• Ела, Бриана.

Вторият човек е по-прегърбен и протяга старческата си ръка към мен. Хваща ме здраво, точно преди да залитна и да се отзова в краката му.

…

Част втора: Групиране на парчета със сходни цветове

Chapter 16

Лондон

• Чарли?

Посрещат ме църковна тишина и слънчеви зайчета, които притичват по бледите стени. Замижавам, за да предпазя от инвазията им, и проверявам в студиото. Празно е. Влизам в голямата спалня – леглото е оправено, по нощното шкафче се е натрупала малко прах. Отивам в моята стая. На бюрото няма бележка. Пердетата са спуснати. Попадам в уютен, разхвърлян сумрак. Нещата ми стоят така, както ги оставих. Вдигам забравени къси панталонки, оставям раницата на пода и се отправям към кухнята. Магнитчетата на хладилника не затискат приветствия за добре дошла, но зад вратата му има шоколадов сладолед и сметанова торта. А-ха, планирано е парти. Топвам пръст в глазурата и го облизвам. Правя си кафе, сядам на стола и се зачитам в честитките от телефона си. Разсеяно отговарям с палчета, усмивки и сърца.  Аз съм огромно, нахилено сърце. Усещам пулса си  – силен, бавен, равномерен. Ръцете ми се топли. Допирам длани до бузите си. Марк се върна, за да бъдем заедно. „Заедно“ ме изпотява. В думата е вграден реотан и загрява цялото ми тяло.

Част втора: Групиране на парчета със сходни цветове

Глава 15

София

Излегнала съм се върху огромното бежово канапе в хола, заобиколена от избуялите растения на майка ми, които се опитват да превземат цялото пространство. Грамадният прозорец сочи към овехтял панелен блок, но орехът пред него вече е разлистен и скоро ще боядиса гледката в свежо зелено. Катерина влиза с поднос димящи чаши топъл шоколад и домашен крем карамел. Вкъщи съм. 

• Искам да слушам за всичко с най-малки подробности – за училище, за Марк… С Чарли как се спогаждате? Държи ли се прилично?

Кат е подстригала косата си на дълго каре. Носи свободна рокля с цветен принт. Стъпва боса по бежовия ламинат. На китката ѝ дрънчи сребърна гривна със сърца от розов кварц. Ухае на семейство.

Част втора: Групиране на парчета със сходни цветове

Chapter 14

Лондон

Марк изчезна от седмица. Не пише, не отговаря на съобщенията ми. Телефонът му е изключен.  Отсъствието му се опитва да пробие дупка в главата ми и да я напълни с шумни, натрапчиви мисли. Звучно хрупам корнфлейкс директно от кутията, за да заглуша въпросите в ума си и невярващо гледам в телефона. Няма нови известия.

Успала съм се. Трябва да тичам към училище. Днес е последната лекция преди ваканцията, но мислите ми блуждаят. Защо? Какво става? Къде е той? Ок, стегни се, Бриана. Тук си с една-единствена цел и тя е в University of Arts.